Уъркшоп - „Степени на несигурност: автопортрети в пиксели и сребро“

Name: Уъркшоп - „Степени на несигурност: автопортрети в пиксели и сребро“
Start: 2025-10-09T10:00:00+03:00
End: 2025-10-11T13:00:00+03:00
Location: Градска художествена галерия 2019, Лаборатория " 7 films Lab"

Schedule

Thu, 09 Oct, 2025 at 10:00 am to Sat, 11 Oct, 2025 at 01:00 pm

UTC+03:00

Location

Градска художествена галерия 2019, Лаборатория " 7 films Lab" | Plovdiv, PD

Условия: До 5-6 души участници, възраст до 35 г.
Място: Пловдив, ГХГ 2019 и лаборатория на 7 films Lab
Време: 9 ¬– 11 октомври 2025. Първа среща за определяне на участниците в галерия 2019 на 9 октомври от 10.00 ч.
Участието е безплатно.
В рамките на три последователни дни водещият Рафаело Казаков и участниците ще се отдадат на автопортретиране с нарастващи степени на експериментиране и непредвидимост на крайния резултат.
Първият ден предвижда разходка из световната практика на фотографския автопортрет, както и въведение в основите на аналоговия фотографски процес.След това всеки участник ще създаде автопортрет с избрана от него/нея техника — но без огледало, в което да се оглежда при подготовката за експонация.
Вторият ден въвежда работа с аналогов процес чрез употребата на 8х10-инчов (20х30см) пинхол апарат и фотохартия, използвана като негатив (които материали Рафаело Казаков ще донесе). Степента на несигурност и трудност тук се повишава поради предизвикателства, свързани с композиция, експозиция и мощност на осветлението. Участниците ще могат да изберат дали да изработят финално копие върху фотохартия или да сканират и продължат работата си дигитално.
Третият ден се навлиза в още по-експериментална територия — като практика, така и като разширяване на дефиницията за автопортрет. Ще експонираме фотограми върху стара фотохартия с изтекъл срок на годност с употребата на съвременен прожекционен апарат като експериментален фотоувеличител. С негова помощ участниците ще могат да прожектират образ върху фотохартията — с или без включване на предмети и/или движение — за създаване на класическа или хибридна фотограма. Прожекционният апарат дава възможност за включване на лично значими образи, а също така позволява вариации и рекомбиниране на автопортретите от първите два дни. Участниците са поканени да донесат файлове и предмети, с които имат лична, емоционална връзка и които да използват като елементи в процеса на „авто-фото-биографизиране“.

За Рафаело
Рафаело Казаков е едно от онези имена, които говорят за устойчивост, отдаденост и дълбока любов към фотографията. Роден в София през 1963 г., още от младежките си години той открива магията на образа – първо самоук, влизайки в тънкостите на техниката и естетиката на фотографията, а по-късно чрез академично образование в Ню Йорк, в престижното „School of Visual Art“.
Още през 80-те години на ** век Казаков печели признание у нас – неговата награда „Златна камера“ от Биеналето на българската фотография през 1985 г. е ясен знак за бъдещото му развитие. Въпреки това изборът му да замине за САЩ бележи нова страница – място, където той не само утвърждава своя глас като артист, но и поставя българската фотография на международната карта.
Казаков е художник на светлината и сенките. В неговите работи няма стремеж към бърз ефект или еднопластова документалност. Напротив – фотографиите му често се движат в полето на метафората и полуабстракцията, където реалното се прелива в сънно, почти мистично пространство. Контрастът, тоналните преходи и играта със светлината не са само технически похвати, а носители на емоция и философия.
Неговият творчески път е съпътстван от над 15 самостоятелни изложби и участие в десетки колективни проекти из целия свят. Негови фотографии са част от колекциите на водещи музеи и галерии – от Националната художествена галерия в София до Museum of Fine Arts в Хюстън. Това е рядко признание за български фотограф, което поставя името му в международен контекст.
Казаков не е само създател, но и пазител на фотографското наследство. Като колекционер той събира стотици произведения от български и чужди автори, превръщайки се в своеобразен архивар на визуалната култура. Така личната му страст се превръща в обществено значим жест – защото да съхраниш фотографията означава да съхраниш памет.