Премиера на романа „Ана“ от Росен Карамфилов

Третият роман на Росен Карамфилов би могъл да бъде резюмиран в една единствена дума: ЛЮБОВ. Роман, които с всяка следваща страница те кара да потъваш и в същото време да се издигаш. Росен Карамфилов е творецът, който вдъхновява по особено специфичен начин. Прониква, разобличава, оголва истината, за която не всеки е достоен.
„... Колкото по-добър слух имаш, толкова по-лесно разпознаваш верния тон. Влюбеният е глух. Не по рождение. Той оглушава от крясъците на неправилните хора до себе си. Мисли си, че те са избраните. Един избран. Втори. Трети. Девети. Мъже и жени, които си омръзват още преди да са се опознали. Хладни, бързи движения. Звук от разкопчаване на цип. Стоп. Грешен тон. Звук от закопчаване на цип. С всеки такъв акт, след който не остава нищо, човекът само съсипва любовта. Любовта е една велика сила. Човекът е една първична маймуна. Роб на нагони...“
Тази книга носи ритъма на поема, на безпощадно любовно стихотворение, което предизвиква мощни приливи на вълнение. Тя е като апокрифно писмо, като завещание, заключено с осемнайсет ключалки, ала не в чекмедже, а в главата на един поет. Помитащото чувство, с което са напоени редовете, с лекота кара времето да спира и подарява още миг за вглеждане навътре в себе си.
Какво сме ние, ако не обичаме и не бъдем обичани? Нищо. Абсолютната нула, от която тръгва поезията. Накъде отива тя, зависи от нас самите. Ако поне малко сме заедно, ако изпитаме частица от това, което изпитват героите на романа, може би ще бъдем щастливи. И на финала всяка една любима на земята ще иска да се казва Ана…
***
„... Докато четях тази изповед, все си мислех за Далчевите строфи: „Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота“. Вече забравихме, че любовта между жената и мъжа се изразява с няколко чисти музикални тона. Колкото са необходими и на утринните майски славеи. Нищо повече, нищо по-малко...“ Недялко Славов