Истинската Райна Княгиня | авторка и водеща: Катя Зографова
Advertisement
📍 Начална точка: градинка „Алжир“, ж.к. „Банишора“
📖 Автор и водещ: Катя Зографова
Вход свободен // без предварително записване
⇾ За Литературния маршрут ⇽
Литературният маршрут ще разкрие пълната и изключително интересна биография на Райна (Райка) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна за нас като Райна Княгиня. Нейният образ обичайно е представян едностранно и с недостоверни революционни хиперболи. Тя е главна учителка в Панагюрище, когато е едва 18-годишна, а по-късно преподава и във Велико Търново по покана на Васил Друмев.
Тя е първата дипломирана българска акушерка, макар и да практикува по-късно, когато остава вдовица с 5 момчета и едно осиновено момиче. Именно по нейна идея е създаден „Майчин дом“, откъдето в непосредствена близост ще започне литературният маршрут.
Маршрутът ще стигне и до дома ѝ, построен с акушерските ѝ приходи, който се намира на ул. „Софроний Врачански“ 119. А междувременно ще чуем историята на живота ѝ по свидетелствата на Дж. Макгахан, Ст. Костурков, З. Стоянов, Т. Георгиев, Черновежд, Ат. Шопов, С. Страшимиров... Литературната историчка Катя Зографова ще разкаже за спецификата и колорита на днешния квартал „Банишора“, уловени от момчешкия поглед на Христо Дипчев, внук на Райна Футекова-Дипчева, написал сериозна изследователска книга за нея.
Райна Княгиня е била изключителна личност. Нейната автобиография е първата книга, написана от жена и публикувана преди Освобождението, но освен това е и първата публикувана автобиография изобщо в българската литература.
Тя е сред най-активните представителки на просветителското движение през Българското възраждане. Вярва изключително много в необходимостта от образование на жените.
⇾ За авторката на Литературния маршрут ⇽
Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ. Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 20 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. През 2026 излязоха „Незабрава (Прочити и Почити на литературни класици и техните спътници)“, Книга втора от „Хроники на Вазовия род", а книгата „Истинската Райна Княгиня“ ще се появи до месец.
Зографова е носителка на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г. Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др.
През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“, маршрут за Дора Габе, „Домовете на Вазови в София - разрушените и съхранените“ и др.
⇾ За Литературните маршрути ⇽
„Литературните маршрути“ са градски разходки, които съчетават по интересен и задълбочен начин литературната история, непознати факти за български писатели и поети и променят перспективата към града, наблюдавайки го изрично като литературна територия. „Литературните маршрути“ са истории, разказани от писатели и поети, теоретици и литературни историци. Всяка година маршрутите са нови, в тях участват различни водещи и всеки от тях подготвя изцяло авторско трасе, което насочва вниманието на публиката в различни литературни посоки.
-------------------------------------
„Литературни маршрути“ се организират от фондация „Прочети София“ и се реализират с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“.
📖 Автор и водещ: Катя Зографова
Вход свободен // без предварително записване
⇾ За Литературния маршрут ⇽
Литературният маршрут ще разкрие пълната и изключително интересна биография на Райна (Райка) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна за нас като Райна Княгиня. Нейният образ обичайно е представян едностранно и с недостоверни революционни хиперболи. Тя е главна учителка в Панагюрище, когато е едва 18-годишна, а по-късно преподава и във Велико Търново по покана на Васил Друмев.
Тя е първата дипломирана българска акушерка, макар и да практикува по-късно, когато остава вдовица с 5 момчета и едно осиновено момиче. Именно по нейна идея е създаден „Майчин дом“, откъдето в непосредствена близост ще започне литературният маршрут.
Маршрутът ще стигне и до дома ѝ, построен с акушерските ѝ приходи, който се намира на ул. „Софроний Врачански“ 119. А междувременно ще чуем историята на живота ѝ по свидетелствата на Дж. Макгахан, Ст. Костурков, З. Стоянов, Т. Георгиев, Черновежд, Ат. Шопов, С. Страшимиров... Литературната историчка Катя Зографова ще разкаже за спецификата и колорита на днешния квартал „Банишора“, уловени от момчешкия поглед на Христо Дипчев, внук на Райна Футекова-Дипчева, написал сериозна изследователска книга за нея.
Райна Княгиня е била изключителна личност. Нейната автобиография е първата книга, написана от жена и публикувана преди Освобождението, но освен това е и първата публикувана автобиография изобщо в българската литература.
Тя е сред най-активните представителки на просветителското движение през Българското възраждане. Вярва изключително много в необходимостта от образование на жените.
⇾ За авторката на Литературния маршрут ⇽
Катя Зографова е родена в деня на Св. Св. Кирил и Методий (11 май) в гр. Панагюрище. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей, от 2002 г. е главен уредник на Вапцаровия музей в София, където работи и понастоящем, в периода 2010-2016 г. е била директор на НЛМ. Литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 20 книги, сред които: „Вечните странници“ (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“, 2006; „Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)“, 2007; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“, 2009; „Неканоничният Вазов“, 2011; „Елисавета Багряна. Играещата със стихиите“, 2013, „Знаменити. Забравени. Забранени“, 2015; „Словозографии“, 2017; „Световете на Яворов“, 2019; „Хроники на Вазовия род“, 2020; „Бележити жени на/за България (От Кера Тамара до Петя Дубарова“), 2021; „Фани Попова-Мутафова. Житие и страдание“, 2022. През 2026 излязоха „Незабрава (Прочити и Почити на литературни класици и техните спътници)“, Книга втора от „Хроники на Вазовия род", а книгата „Истинската Райна Княгиня“ ще се появи до месец.
Зографова е носителка на националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“, на международната Златна монета „Писменост“, „Творец на Панагюрище“, „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г., на почетна грамота „За принос към съвременната българска литература“ на СБП, 2023 г. Била е разказвачка в документалния филм „Литературните места на София“, в „Тя мина. Мина“, посветен на Яворовата любима, в „Блян за щастие“ (за Димчо Дебелянов), консултирала е „Възстановка“ (за кафе-сладкарница „Цар Освободител“), „Пет разказа за един разстрел“ (за Никола Вапцаров), „Малката маркиза“ (Фани Попова-Мутафова) и др.
През 2019 г. е поканена да участва в „Литературни маршрути“ с „Непознатите класици“. Следват „Разходка с Иван Вазов и Евгения Марс в Борисовата градина“, „По стъпките на Пенчо Славейков и Мара Белчева“, „Пет писателки“ и „Разместената София на Смирненски. Хумористична картография, етнография и социология на града“, маршрут за Дора Габе, „Домовете на Вазови в София - разрушените и съхранените“ и др.
⇾ За Литературните маршрути ⇽
„Литературните маршрути“ са градски разходки, които съчетават по интересен и задълбочен начин литературната история, непознати факти за български писатели и поети и променят перспективата към града, наблюдавайки го изрично като литературна територия. „Литературните маршрути“ са истории, разказани от писатели и поети, теоретици и литературни историци. Всяка година маршрутите са нови, в тях участват различни водещи и всеки от тях подготвя изцяло авторско трасе, което насочва вниманието на публиката в различни литературни посоки.
-------------------------------------
„Литературни маршрути“ се организират от фондация „Прочети София“ и се реализират с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“.
Advertisement
Where is it happening?
Градинка Алжир, Градина Алжир, Улица Братя Миладинови, 1202 София, България, Sofia, Bulgaria
Event Location & Nearby Stays:
Know what’s Happening Next — before everyone else does.
Host or PublisherЛитературни маршрути / Literary Walks
