ДОКАТО СПАСЯВАМ ТЕБ, ГУБЯ СЕБЕ СИ | Психотерапевтична група с Петя Банкова
Advertisement
ДОКАТО СПАСЯВАМ ТЕБ, ГУБЯ СЕБЕ СИ
Затворена психотерапевтична група с Петя Банкова за хора, чието ежедневие и отношения са засегнати от трудностите на техен близък - зависимости към алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт или дигитални устройства; психични затруднения; тежко или хронично заболяване; повтарящи се житейски кризи или поведение, което създава напрежение и несигурност в семейството, включително и отношенияхора с изразени нарцистични черти.
Подходяща е за родители, партньори, пълнолетни деца, братя, сестри и други значими близки, които се тревожат, поемат прекалено много отговорност или усещат, че собственият им живот постепенно остава на заден план.
Когато обичаме човек, който страда или преминава през труден период, естествено искаме да му помогнем. Оставаме до него, търсим решения, даваме съвети, поемаме задачи, тревожим се и се надяваме нещата да се променят.
Понякога обаче грижата постепенно започва да заема целия ни живот. Следим, проверяваме, убеждаваме, спасяваме, прикриваме, отлагаме собствените си нужди и се опитваме да предотвратим всяка следваща криза. Започваме да се питаме:
„Какво още мога да направя, за да му помогна?“
„Ако спра да настоявам, ще стане ли още по-зле?“
„Имам ли право да се погрижа за себе си, когато той има нужда от мен?“
Това може да се случва, когато близкият ни се бори със зависимост, психично страдание, тежко заболяване, повтарящи се житейски кризи или поведение, което вреди на него и на хората около него. Понякога има ясна диагноза. Понякога има само усещането, че нещо не е наред и че цялото семейство вече живее около проблема.
Докато се опитваме да помогнем и да бъдем до другия, често неусетно губим връзката със самите себе си. Собственият ни живот остава на заден план, спокойствието ни започва да зависи от поведението на близкия, а ежедневието ни се подрежда около неговите нужди, кризи, обещания и опити за промяна.
Появяват се страх, вина, гняв, срам и безсилие. Понякога се обвиняваме, че не сме направили достатъчно. Друг път сме ядосани, че сме дали прекалено много. И дори когато разбираме, че не можем да контролираме другия, продължаваме да търсим начин да го направим.
„Докато спасявам теб, губя себе си“ е дългосрочна психотерапевтична група за хора, които са близо до човек в трудност и усещат, че грижата за него постепенно отнема място от собствения им живот.
Това е пространство не само за определен вид проблем или диагноза. Общото между участниците няма да бъде еднаквата ситуация, а преживяването да носиш прекалено много, да се чувстваш отговорен за другия и да не знаеш как да останеш близо, без да се изгубиш.
Когато грижата започне да изчерпва
В групата може да се срещнат хора, чиито близки се справят с различни трудности: зависимост към алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт или дигитални занимания; тревожност, депресивност или друго психично страдание; хронично или тежко заболяване; повтарящи се житейски кризи; разрушителни модели във взаимоотношенията; повтарящи се трудности да поемат отговорност за себе си и за последствията от действията си.
Не е необходимо близкият ви да има поставена диагноза, да признава, че има проблем или да е потърсил помощ. Не е необходимо и вие да знаете как точно да определите случващото се. Достатъчно е да усещате, че то е започнало да управлява и вашия живот.
Групата е подходяща за родители, партньори, пълнолетни деца, братя и сестри, приятели и други значими близки. Тя може да бъде полезна и за хора, които са прекратили отношенията, но продължават да носят последствията от дългогодишна грижа, тревога или прекомерна отговорност.
Фокусът ще бъде върху вас
Фокусът няма да бъде единствено върху човека, за когото се тревожите, нито върху това как да го накарате да се промени.
Фокусът ще бъде върху вас.
Върху начина, по който живеете в тази ситуация. Върху товара, който носите. Върху границите, които трудно поставяте. Върху страха какво ще се случи, ако спрете да спасявате. Върху вината, когато кажете „не“, и върху правото ви да имате собствен живот, независимо от решенията на човека, когото обичате.
Ще изследваме как грижата се превръща в контрол, кога помощта започва да поема чужда отговорност и какво се случва, когато любовта е съпроводена от постоянно изтощение. Ще говорим за трудността да се отдръпнем, за страха да не изоставим близкия си, както и за възможността да бъдем до него, без да вършим вместо него онова, което принадлежи на неговия път.
Ще работим с въпроси като:
● Защо продължавам да спасявам, дори когато това не помага?
● Къде свършва моята отговорност и започва отговорността на другия?
● Помагам ли действително, или се опитвам да предотвратя всяко негово страдание и последствие?
● Защо изпитвам вина, когато поставям граници?
● Как да отказвам, без да се чувствам жесток или безсърдечен?
● Как да се справям с обещанията, разочарованията и повторението на една и съща криза?
● Как да живея, без непрекъснато да проверявам и контролирам?
● Как да запазя себе си, без да изоставям човека, когото обичам?
● Какво означава да приема, че не мога да извървя неговия път вместо него?
● Как да се погрижа за себе си в ситуация, която не мога напълно да променя?
Целта не е да ви убеди непременно да останете или да си тръгнете. Не е да ви научи как да принудите близкия си да се промени. Целта е да започнете да виждате по-ясно какво се случва с вас, как участвате в създадената динамика и какви реални избори имате.
Как ще работим?
Групата е психотерапевтична и основната работа ще се случва през личния опит на участниците и отношенията, които постепенно ще се изграждат помежду им.
Ще използваме интегративен подход, включващ разговор и анализ на конкретни житейски ситуации, работа с емоциите и телесните преживявания, психодраматични и творчески техники, ролеви взаимодействия, водени практики и практически упражнения.
Ще изследваме ситуации от ежедневието:
● Как реагирам, когато близкият ми отново не спази обещание?
● Какво правя, когато поиска помощ, пари или пореден шанс?
● Какво се случва с мен, когато не отговаря на телефона или не знам какво преживява?
● Как понасям страха, че може да се случи нещо лошо?
● Как поставям граница и какво правя, когато тя бъде нарушена?
● Как разговарям с останалите членове на семейството?
● Как предпазвам децата, без да ги превръщам в част от конфликта?
● Какво мога да направя, когато близкият отказва помощ?
Ще обръщаме внимание и на преживяванията, които възникват в самата група. Начинът, по който търсим одобрение, избягваме конфликт, поемаме грижата за другите, премълчаваме собствените си нужди или се чувстваме отговорни за чуждите емоции, често показва модели, които следваме и извън нея.
Групата няма да дава готови рецепти за живота на всеки участник. Тя ще предлага пространство, в което човек може да види по-ясно собствената си ситуация, да чуе опита на други хора и постепенно да изгради по-здравословна позиция спрямо себе си и близкия си.
Пътят, който ще извървим
В рамките на 14 срещи ще се връщаме към основните теми, с които се сблъскват хората, поели прекалено много грижа за другите:
● как трудностите на един човек променят цялото семейство и близките отношения;
● ролите, които заемаме — спасяващ, контролиращ, обвиняващ, прикриващ, отдръпващ се;
● разликата между подкрепа, спасяване и поемане на чужда отговорност;
● вината, срамът, гневът, страхът и безсилието;
● нарушеното доверие и повторението на обещания, кризи и разочарования;
● нуждата да контролираме и трудността да понесем неизвестността;
● личните граници и последствията при тяхното нарушаване;
● отговорността — кое е мое и кое принадлежи на другия;
● семейните тайни, мълчанието и социалната изолация;
● влиянието на трудната ситуация върху децата и останалите членове на семейството;
● грижата за себе си без вина;
● приемането на реалността, без отказ от надежда;
● възстановяването на личния живот, идентичността и отношенията;
● изграждането на нов начин на свързване с близкия човек и със самите нас.
Темите няма да бъдат следвани като строго зададена учебна програма. Това е психотерапевтичен процес и посоката на работата ще се определя и от преживяванията, потребностите и динамиката на самата група.
Постепенно ще опитаме да преместим въпроса от:
„Как да го накарам да се промени?“
към:
„Какво мога да променя в начина, по който аз живея и участвам в тези отношения?“
Не можем да поемем отговорност за живота или възстановяването на другия. Можем обаче да поемем отговорност за начина, по който живеем собствения си живот.
Затворена група
„Докато спасявам теб, губя себе си“ е затворена психотерапевтична група с до 14 участници. След нейното сформиране няма да се включват нови членове. Едни и същи хора ще преминат заедно през целия процес, за да могат постепенно да се изградят доверие, сигурност и чувство за принадлежност.
Преди включването ще бъде проведен кратък индивидуален разговор с всеки желаещ, за да обсъдим неговата ситуация и да преценим дали груповият формат отговаря на потребностите му. Не е нужно всички участници да преживяват един и същ проблем. Важно е да споделят общата тема на групата — трудността да се грижат за другия, без да губят себе си.
Конфиденциалността, уважението към личното преживяване и свободата всеки сам да определя темпото на своето участие са основни правила на групата. Срещите няма да бъдат записвани, а личната информация за останалите участници няма да се споделя извън нея.
Практическа информация
Период: 18.10.2026 – 02.05.2027
Брой срещи: 14
Кога: всяка първа и трета неделя от месеца
Час: 18:00–20:30 ч.
Къде: SOMA Therapy, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ 61, ет. 3
Участници: до 14 души
За записване:
Телефон: 0888131280
Имейл: [email protected]
Такса за участие: 55 € за всяка групова сесия. Таксите се предплащат.
Пълен пакет: 700 € за целия процес от 14 срещи при предварително заплащане.
В таксата са включени всички материали, необходими за работата по време на групата, както и вода, кафе и чай.
Участието предполага ангажимент към целия процес и към останалите членове на групата. Постоянството е важно не само за личната терапевтична работа, но и за доверието, сигурността и динамиката на цялата група.
Понякога най-трудното не е да признаем, че човекът до нас има проблем.
Най-трудното е да признаем какво този проблем — или продължителната грижа за него — е направил с нашия собствен живот.
Не можем да обичаме някого до неговото оздравяване. Не можем да контролираме изборите му и не можем да извървим пътя вместо него.
Но можем да спрем да изчезваме в опитите си да го спасим.
Можем да се научим да бъдем близо до него, без да изоставяме себе си. Да поставяме граници, без да наказваме. Да подкрепяме, без да поемаме чуждата отговорност. Да запазим надеждата, без да отричаме реалността.
Да се погрижим за себе си не означава, че сме спрели да обичаме другия. Означава, че най-после сме включили и себе си сред хората, за които носим грижа.
---
За водещия
Петя Банкова е психолог, интегративен психотерапевт под супервизия, треньор по емоционална интелигентност и НЛП. Основател е на SOMA Therapy Center – Център за клинична психология, психотерапия и психосоматика.
В терапевтичната си практика работи с хора, преживяващи зависимости и последиците от тях, тревожност, житейски кризи, трудности във взаимоотношенията, нарушени лични граници и загуба на връзката със себе си.
В работата си използва интегративен подход, който съчетава разговор и анализ, работа с емоциите и телесните преживявания, практически, ролеви и творчески техники. Поставя особен акцент върху личната отговорност, осъзнаването на повтарящите се модели и възстановяването на способността човек да прави избори, които не са продиктувани единствено от страх, вина или необходимостта да спасява другите.
За нея терапията не е място, на което някой казва на човека как трябва да живее. Тя е пространство, в което той може да види по-ясно собствената си реалност, да разбере какво го задържа в нея и постепенно да намери сили да заеме различна позиция.
„Когато обичаме човек, който страда, лесно започваме да вярваме, че неговото спасение зависи от нас. Даваме още един шанс, поемаме още една последица и се отказваме от още една част от собствения си живот. Промяната започва, когато разберем, че да обичаме не означава да спасяваме на всяка цена. Понякога най-истинската помощ е да останем до другия, без да изоставяме себе си.“
Петя Банкова
Затворена психотерапевтична група с Петя Банкова за хора, чието ежедневие и отношения са засегнати от трудностите на техен близък - зависимости към алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт или дигитални устройства; психични затруднения; тежко или хронично заболяване; повтарящи се житейски кризи или поведение, което създава напрежение и несигурност в семейството, включително и отношенияхора с изразени нарцистични черти.
Подходяща е за родители, партньори, пълнолетни деца, братя, сестри и други значими близки, които се тревожат, поемат прекалено много отговорност или усещат, че собственият им живот постепенно остава на заден план.
Когато обичаме човек, който страда или преминава през труден период, естествено искаме да му помогнем. Оставаме до него, търсим решения, даваме съвети, поемаме задачи, тревожим се и се надяваме нещата да се променят.
Понякога обаче грижата постепенно започва да заема целия ни живот. Следим, проверяваме, убеждаваме, спасяваме, прикриваме, отлагаме собствените си нужди и се опитваме да предотвратим всяка следваща криза. Започваме да се питаме:
„Какво още мога да направя, за да му помогна?“
„Ако спра да настоявам, ще стане ли още по-зле?“
„Имам ли право да се погрижа за себе си, когато той има нужда от мен?“
Това може да се случва, когато близкият ни се бори със зависимост, психично страдание, тежко заболяване, повтарящи се житейски кризи или поведение, което вреди на него и на хората около него. Понякога има ясна диагноза. Понякога има само усещането, че нещо не е наред и че цялото семейство вече живее около проблема.
Докато се опитваме да помогнем и да бъдем до другия, често неусетно губим връзката със самите себе си. Собственият ни живот остава на заден план, спокойствието ни започва да зависи от поведението на близкия, а ежедневието ни се подрежда около неговите нужди, кризи, обещания и опити за промяна.
Появяват се страх, вина, гняв, срам и безсилие. Понякога се обвиняваме, че не сме направили достатъчно. Друг път сме ядосани, че сме дали прекалено много. И дори когато разбираме, че не можем да контролираме другия, продължаваме да търсим начин да го направим.
„Докато спасявам теб, губя себе си“ е дългосрочна психотерапевтична група за хора, които са близо до човек в трудност и усещат, че грижата за него постепенно отнема място от собствения им живот.
Това е пространство не само за определен вид проблем или диагноза. Общото между участниците няма да бъде еднаквата ситуация, а преживяването да носиш прекалено много, да се чувстваш отговорен за другия и да не знаеш как да останеш близо, без да се изгубиш.
Когато грижата започне да изчерпва
В групата може да се срещнат хора, чиито близки се справят с различни трудности: зависимост към алкохол, наркотици, медикаменти, хазарт или дигитални занимания; тревожност, депресивност или друго психично страдание; хронично или тежко заболяване; повтарящи се житейски кризи; разрушителни модели във взаимоотношенията; повтарящи се трудности да поемат отговорност за себе си и за последствията от действията си.
Не е необходимо близкият ви да има поставена диагноза, да признава, че има проблем или да е потърсил помощ. Не е необходимо и вие да знаете как точно да определите случващото се. Достатъчно е да усещате, че то е започнало да управлява и вашия живот.
Групата е подходяща за родители, партньори, пълнолетни деца, братя и сестри, приятели и други значими близки. Тя може да бъде полезна и за хора, които са прекратили отношенията, но продължават да носят последствията от дългогодишна грижа, тревога или прекомерна отговорност.
Фокусът ще бъде върху вас
Фокусът няма да бъде единствено върху човека, за когото се тревожите, нито върху това как да го накарате да се промени.
Фокусът ще бъде върху вас.
Върху начина, по който живеете в тази ситуация. Върху товара, който носите. Върху границите, които трудно поставяте. Върху страха какво ще се случи, ако спрете да спасявате. Върху вината, когато кажете „не“, и върху правото ви да имате собствен живот, независимо от решенията на човека, когото обичате.
Ще изследваме как грижата се превръща в контрол, кога помощта започва да поема чужда отговорност и какво се случва, когато любовта е съпроводена от постоянно изтощение. Ще говорим за трудността да се отдръпнем, за страха да не изоставим близкия си, както и за възможността да бъдем до него, без да вършим вместо него онова, което принадлежи на неговия път.
Ще работим с въпроси като:
● Защо продължавам да спасявам, дори когато това не помага?
● Къде свършва моята отговорност и започва отговорността на другия?
● Помагам ли действително, или се опитвам да предотвратя всяко негово страдание и последствие?
● Защо изпитвам вина, когато поставям граници?
● Как да отказвам, без да се чувствам жесток или безсърдечен?
● Как да се справям с обещанията, разочарованията и повторението на една и съща криза?
● Как да живея, без непрекъснато да проверявам и контролирам?
● Как да запазя себе си, без да изоставям човека, когото обичам?
● Какво означава да приема, че не мога да извървя неговия път вместо него?
● Как да се погрижа за себе си в ситуация, която не мога напълно да променя?
Целта не е да ви убеди непременно да останете или да си тръгнете. Не е да ви научи как да принудите близкия си да се промени. Целта е да започнете да виждате по-ясно какво се случва с вас, как участвате в създадената динамика и какви реални избори имате.
Как ще работим?
Групата е психотерапевтична и основната работа ще се случва през личния опит на участниците и отношенията, които постепенно ще се изграждат помежду им.
Ще използваме интегративен подход, включващ разговор и анализ на конкретни житейски ситуации, работа с емоциите и телесните преживявания, психодраматични и творчески техники, ролеви взаимодействия, водени практики и практически упражнения.
Ще изследваме ситуации от ежедневието:
● Как реагирам, когато близкият ми отново не спази обещание?
● Какво правя, когато поиска помощ, пари или пореден шанс?
● Какво се случва с мен, когато не отговаря на телефона или не знам какво преживява?
● Как понасям страха, че може да се случи нещо лошо?
● Как поставям граница и какво правя, когато тя бъде нарушена?
● Как разговарям с останалите членове на семейството?
● Как предпазвам децата, без да ги превръщам в част от конфликта?
● Какво мога да направя, когато близкият отказва помощ?
Ще обръщаме внимание и на преживяванията, които възникват в самата група. Начинът, по който търсим одобрение, избягваме конфликт, поемаме грижата за другите, премълчаваме собствените си нужди или се чувстваме отговорни за чуждите емоции, често показва модели, които следваме и извън нея.
Групата няма да дава готови рецепти за живота на всеки участник. Тя ще предлага пространство, в което човек може да види по-ясно собствената си ситуация, да чуе опита на други хора и постепенно да изгради по-здравословна позиция спрямо себе си и близкия си.
Пътят, който ще извървим
В рамките на 14 срещи ще се връщаме към основните теми, с които се сблъскват хората, поели прекалено много грижа за другите:
● как трудностите на един човек променят цялото семейство и близките отношения;
● ролите, които заемаме — спасяващ, контролиращ, обвиняващ, прикриващ, отдръпващ се;
● разликата между подкрепа, спасяване и поемане на чужда отговорност;
● вината, срамът, гневът, страхът и безсилието;
● нарушеното доверие и повторението на обещания, кризи и разочарования;
● нуждата да контролираме и трудността да понесем неизвестността;
● личните граници и последствията при тяхното нарушаване;
● отговорността — кое е мое и кое принадлежи на другия;
● семейните тайни, мълчанието и социалната изолация;
● влиянието на трудната ситуация върху децата и останалите членове на семейството;
● грижата за себе си без вина;
● приемането на реалността, без отказ от надежда;
● възстановяването на личния живот, идентичността и отношенията;
● изграждането на нов начин на свързване с близкия човек и със самите нас.
Темите няма да бъдат следвани като строго зададена учебна програма. Това е психотерапевтичен процес и посоката на работата ще се определя и от преживяванията, потребностите и динамиката на самата група.
Постепенно ще опитаме да преместим въпроса от:
„Как да го накарам да се промени?“
към:
„Какво мога да променя в начина, по който аз живея и участвам в тези отношения?“
Не можем да поемем отговорност за живота или възстановяването на другия. Можем обаче да поемем отговорност за начина, по който живеем собствения си живот.
Затворена група
„Докато спасявам теб, губя себе си“ е затворена психотерапевтична група с до 14 участници. След нейното сформиране няма да се включват нови членове. Едни и същи хора ще преминат заедно през целия процес, за да могат постепенно да се изградят доверие, сигурност и чувство за принадлежност.
Преди включването ще бъде проведен кратък индивидуален разговор с всеки желаещ, за да обсъдим неговата ситуация и да преценим дали груповият формат отговаря на потребностите му. Не е нужно всички участници да преживяват един и същ проблем. Важно е да споделят общата тема на групата — трудността да се грижат за другия, без да губят себе си.
Конфиденциалността, уважението към личното преживяване и свободата всеки сам да определя темпото на своето участие са основни правила на групата. Срещите няма да бъдат записвани, а личната информация за останалите участници няма да се споделя извън нея.
Практическа информация
Период: 18.10.2026 – 02.05.2027
Брой срещи: 14
Кога: всяка първа и трета неделя от месеца
Час: 18:00–20:30 ч.
Къде: SOMA Therapy, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ 61, ет. 3
Участници: до 14 души
За записване:
Телефон: 0888131280
Имейл: [email protected]
Такса за участие: 55 € за всяка групова сесия. Таксите се предплащат.
Пълен пакет: 700 € за целия процес от 14 срещи при предварително заплащане.
В таксата са включени всички материали, необходими за работата по време на групата, както и вода, кафе и чай.
Участието предполага ангажимент към целия процес и към останалите членове на групата. Постоянството е важно не само за личната терапевтична работа, но и за доверието, сигурността и динамиката на цялата група.
Понякога най-трудното не е да признаем, че човекът до нас има проблем.
Най-трудното е да признаем какво този проблем — или продължителната грижа за него — е направил с нашия собствен живот.
Не можем да обичаме някого до неговото оздравяване. Не можем да контролираме изборите му и не можем да извървим пътя вместо него.
Но можем да спрем да изчезваме в опитите си да го спасим.
Можем да се научим да бъдем близо до него, без да изоставяме себе си. Да поставяме граници, без да наказваме. Да подкрепяме, без да поемаме чуждата отговорност. Да запазим надеждата, без да отричаме реалността.
Да се погрижим за себе си не означава, че сме спрели да обичаме другия. Означава, че най-после сме включили и себе си сред хората, за които носим грижа.
---
За водещия
Петя Банкова е психолог, интегративен психотерапевт под супервизия, треньор по емоционална интелигентност и НЛП. Основател е на SOMA Therapy Center – Център за клинична психология, психотерапия и психосоматика.
В терапевтичната си практика работи с хора, преживяващи зависимости и последиците от тях, тревожност, житейски кризи, трудности във взаимоотношенията, нарушени лични граници и загуба на връзката със себе си.
В работата си използва интегративен подход, който съчетава разговор и анализ, работа с емоциите и телесните преживявания, практически, ролеви и творчески техники. Поставя особен акцент върху личната отговорност, осъзнаването на повтарящите се модели и възстановяването на способността човек да прави избори, които не са продиктувани единствено от страх, вина или необходимостта да спасява другите.
За нея терапията не е място, на което някой казва на човека как трябва да живее. Тя е пространство, в което той може да види по-ясно собствената си реалност, да разбере какво го задържа в нея и постепенно да намери сили да заеме различна позиция.
„Когато обичаме човек, който страда, лесно започваме да вярваме, че неговото спасение зависи от нас. Даваме още един шанс, поемаме още една последица и се отказваме от още една част от собствения си живот. Промяната започва, когато разберем, че да обичаме не означава да спасяваме на всяка цена. Понякога най-истинската помощ е да останем до другия, без да изоставяме себе си.“
Петя Банкова
Advertisement
Where is it happening?
бул. Александър Стамболийски 61, ет. 3, ап. 3, Sofia, Bulgaria
Event Location & Nearby Stays:
Know what’s Happening Next — before everyone else does.
Host or PublisherSOMA Therapy - Център по клинична психология, психотерапия и психосоматика
