АРТЕФАКТИ - Изложба на Ния Петрова
Advertisement
АРТЕФАКТИ
Изложба на Ния Петрова
Куратор: проф. д-р Аделина Попнеделева
19 - 28 октомври, 2026 г.
Откриване, 19 октомври (понеделник), 18:00 - 20:00ч
Галерия Depoo, ул. Врабча 12, София
Случва се при това все по-често да се съмняваме във всичко, което виждаме и чуваме. Отношението ни към реалността в епохата на симулакрите-телевизия, интернет, изкуствен интелект, които претендират да я представят, определя нашата идентичност и смисъл (или липсата им).
И да, все още живеем в постмодерната епоха, въпреки че ни се иска вече да сме прескочили в метамодерността или да сме се върнали към „сакралния ред“.
Всеки месец в Интернет се регистрират десетки милиони посещения в страниците за цитати, които се класифицират като: яки, силни, позитивни, красиви, любовни, уникални, докосващи, мъдри и пр. съвети , които да ни мотивират за всичко в нашия живот.
Цитатите и постмодерността са фундаментално свързани. Но не с традиционното уважение към автора и с търсене на Истината. “Смъртта на автора“ е обявена от Роланд Барт и Мишел Фуко и дори да не сме чували за тяхната философия често се сблъскваме с апокрифни цитати, приписвани на грешен автор. В литературата и в изкуството наблюдаваме многобройни повторения на чужди идеи с леки модификации, липса на оригинално мислене и дори оригинално хрумване, поставяне под въпрос на темата за плагиатството.
Така в епохата, в която „големите разкази“ са отменени според Лиотар, знанието е фрагментирано, разглобено, деконструирано по Дерида, който твърди, че няма факти, а само интерпретации, вместо оригинали преобладават тиражи, жиклета, принтове. Според теоретиците на постмодернизма ние сме ходещи цитати, съставени от чужди думи взети от чужди текстове, песни, филми, които се сглобяват в контекст ( ироничен, пародиен или декоративен), в който желаем да ги поставим. Голямата, абсолютната Истина се свежда до малки истини, нагласени съобразно желанието на потребителя.
Какво се случва с образите в така конструираната реалност? Образите я отразяват, маскират и деформират. В определени случаи реалността е съвсем изолирана, изчезва и се създават копия на копията, копия без оригинали, симулакри.
Ния Петрова от поколението Z проявява интерес към артефакти от времето на социализма, т.н. соц табели. Подходът и е типично постмодерен, връзката с миналото е осъществена чрез забавна и иронична игра.
Соц табелите са предмет на колекционерство и ми се струва, че разнообразието и количеството им постоянно расте. Вече са се появили и такива с новата ни валута евро- „Благодаря майсторе! А, „благодаря“ е много, 50 евро стигат!“ с подпис башмайстора и с образа на Григор Вачков.
Разбира се в основата на този интерес са текстовете. Хората са привлечени от езиковите игри, двусмислеността, парадоксалността, абсурда, често циничен и глуповат, понякога с политическа насоченост.
И така:
„Да приберем навреме хляба на народа!“
„Да живее международното положение!“
„20 години размяна на циркови номера между СССР и България“
„Всеки кооператор свиня, всеки комунист- две!“
„Всички комунисти дружно под земята“
Можем да се забавляваме с анонимния „гений“.
Това, което прави работата на Ния любопитна и я превръща в художествен акт е начинът на интерпретация. Цитатът и колажът са основни инструменти за изразяване. Ния работи с платове, които зашива и /или бродира върху различни текстилни основи. Бродерията се смята за напълно женско занимание, което я прави мощен феминистки инструмент.
Терминът femmage е получен от комбиниране на думите female и collage и е въведен от Мириам Шапиро. Шапиро дефинира „женски“ термин за апликация, шиене, бродерия , който във „високото” изкуство съответства на „колаж”. Мириам Шапиро е свързана с движението Pattern and Decoration, създадено в САЩ през 70-те години на ** в. като на форма на „ниско” изкуство, от което западното „високо” изкуство с неговите претенции за духовно и морално съдържание се стреми да се отдели. Декоративното и орнамента се определят като „ женски” в западната традиция.
Тъй като изкуството на ** в. става все по абстрактно, тази дихотомична йерархия между „ниско” и „високо” изкуство, между изящно и приложно, между смислово-съдържателно и декоративно се поддържа все по трудно. Сексистко и расистко е настояването за превъзходство на традицията на “високото” западно изкуство над “ниското” и не западните форми на визуално изразяване. Движението в неговия политически и феминистки контекст е насочено срещу икономическия и културен контрол на елитната комерсиална система.
В живота си и в изкуството си Мириам Шапиро се вижда като медиатор, който улеснява комуникацията между изкуственото разделение, от което зависи патриархалната структура: частното срещу публичното, домашните занаяти срещу „високото” изкуство.
Ния Петрова взема парчета реалност ( текстилни материали- платове, кожа, дантели, непредена вълна), които нарязва ( деконструира, разглобява ) и превръща в букви, които съставят съществуващи чужди текстове. Текстилната техника „пачуърк“, при която произведението се реализира чрез зашиване на парчета плат е изключително подходяща за илюстриране на постмодерната реалност, която прилича на мозайка от различни късчета съчетани като игра за забавление. Дори, когато текстът, който се изписва по този закачлив начин е провокативен.
Анонимното „Всички луди на борба за мир“ от соц табелите е доста по- директно от прочутия цитат на Кърт Вонегът „Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага!“
В изложбата Ния показва нова серия произведения направени специално за пространството на галерия Депо. Те са продължение на творбите, с които завърши магистърска степен в катедра „Текстил- изкуство и дизайн“, НХА през януари тази година.
Чрез използването на още една текстилна техника – куилт, соц табелите, които можем да мислим като артефакти на публично изкуство са трансформирани в кавалетни творби, омекотени и омекотяващи строгите заповедни форми на лозунгите изписани на соц табелите.
Използваните текстилни материали- различни десенирани платове, дантела, кожа, тюл, розовите нюанси също отдалечават от историческото време на социализма, време, в което тези материали са определяни като буржоазни. Увеличеният размер помага за по- бърз прочит и по- директно въздействие на произведенията.
Фактът, че се произвеждат нови слогани, които се приписват на онова време и се изписват върху метал в соц стил говори за голямо търсене и голям интерес. Да се надяваме, че не е свързан с носталгия по соц миналото, а да е провокиран от иронията и парадокса на езика, както остроумно Ния извежда своята концептуална идея.
Проф. д-р Аделина Попнеделева
Изложба на Ния Петрова
Куратор: проф. д-р Аделина Попнеделева
19 - 28 октомври, 2026 г.
Откриване, 19 октомври (понеделник), 18:00 - 20:00ч
Галерия Depoo, ул. Врабча 12, София
Случва се при това все по-често да се съмняваме във всичко, което виждаме и чуваме. Отношението ни към реалността в епохата на симулакрите-телевизия, интернет, изкуствен интелект, които претендират да я представят, определя нашата идентичност и смисъл (или липсата им).
И да, все още живеем в постмодерната епоха, въпреки че ни се иска вече да сме прескочили в метамодерността или да сме се върнали към „сакралния ред“.
Всеки месец в Интернет се регистрират десетки милиони посещения в страниците за цитати, които се класифицират като: яки, силни, позитивни, красиви, любовни, уникални, докосващи, мъдри и пр. съвети , които да ни мотивират за всичко в нашия живот.
Цитатите и постмодерността са фундаментално свързани. Но не с традиционното уважение към автора и с търсене на Истината. “Смъртта на автора“ е обявена от Роланд Барт и Мишел Фуко и дори да не сме чували за тяхната философия често се сблъскваме с апокрифни цитати, приписвани на грешен автор. В литературата и в изкуството наблюдаваме многобройни повторения на чужди идеи с леки модификации, липса на оригинално мислене и дори оригинално хрумване, поставяне под въпрос на темата за плагиатството.
Така в епохата, в която „големите разкази“ са отменени според Лиотар, знанието е фрагментирано, разглобено, деконструирано по Дерида, който твърди, че няма факти, а само интерпретации, вместо оригинали преобладават тиражи, жиклета, принтове. Според теоретиците на постмодернизма ние сме ходещи цитати, съставени от чужди думи взети от чужди текстове, песни, филми, които се сглобяват в контекст ( ироничен, пародиен или декоративен), в който желаем да ги поставим. Голямата, абсолютната Истина се свежда до малки истини, нагласени съобразно желанието на потребителя.
Какво се случва с образите в така конструираната реалност? Образите я отразяват, маскират и деформират. В определени случаи реалността е съвсем изолирана, изчезва и се създават копия на копията, копия без оригинали, симулакри.
Ния Петрова от поколението Z проявява интерес към артефакти от времето на социализма, т.н. соц табели. Подходът и е типично постмодерен, връзката с миналото е осъществена чрез забавна и иронична игра.
Соц табелите са предмет на колекционерство и ми се струва, че разнообразието и количеството им постоянно расте. Вече са се появили и такива с новата ни валута евро- „Благодаря майсторе! А, „благодаря“ е много, 50 евро стигат!“ с подпис башмайстора и с образа на Григор Вачков.
Разбира се в основата на този интерес са текстовете. Хората са привлечени от езиковите игри, двусмислеността, парадоксалността, абсурда, често циничен и глуповат, понякога с политическа насоченост.
И така:
„Да приберем навреме хляба на народа!“
„Да живее международното положение!“
„20 години размяна на циркови номера между СССР и България“
„Всеки кооператор свиня, всеки комунист- две!“
„Всички комунисти дружно под земята“
Можем да се забавляваме с анонимния „гений“.
Това, което прави работата на Ния любопитна и я превръща в художествен акт е начинът на интерпретация. Цитатът и колажът са основни инструменти за изразяване. Ния работи с платове, които зашива и /или бродира върху различни текстилни основи. Бродерията се смята за напълно женско занимание, което я прави мощен феминистки инструмент.
Терминът femmage е получен от комбиниране на думите female и collage и е въведен от Мириам Шапиро. Шапиро дефинира „женски“ термин за апликация, шиене, бродерия , който във „високото” изкуство съответства на „колаж”. Мириам Шапиро е свързана с движението Pattern and Decoration, създадено в САЩ през 70-те години на ** в. като на форма на „ниско” изкуство, от което западното „високо” изкуство с неговите претенции за духовно и морално съдържание се стреми да се отдели. Декоративното и орнамента се определят като „ женски” в западната традиция.
Тъй като изкуството на ** в. става все по абстрактно, тази дихотомична йерархия между „ниско” и „високо” изкуство, между изящно и приложно, между смислово-съдържателно и декоративно се поддържа все по трудно. Сексистко и расистко е настояването за превъзходство на традицията на “високото” западно изкуство над “ниското” и не западните форми на визуално изразяване. Движението в неговия политически и феминистки контекст е насочено срещу икономическия и културен контрол на елитната комерсиална система.
В живота си и в изкуството си Мириам Шапиро се вижда като медиатор, който улеснява комуникацията между изкуственото разделение, от което зависи патриархалната структура: частното срещу публичното, домашните занаяти срещу „високото” изкуство.
Ния Петрова взема парчета реалност ( текстилни материали- платове, кожа, дантели, непредена вълна), които нарязва ( деконструира, разглобява ) и превръща в букви, които съставят съществуващи чужди текстове. Текстилната техника „пачуърк“, при която произведението се реализира чрез зашиване на парчета плат е изключително подходяща за илюстриране на постмодерната реалност, която прилича на мозайка от различни късчета съчетани като игра за забавление. Дори, когато текстът, който се изписва по този закачлив начин е провокативен.
Анонимното „Всички луди на борба за мир“ от соц табелите е доста по- директно от прочутия цитат на Кърт Вонегът „Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага!“
В изложбата Ния показва нова серия произведения направени специално за пространството на галерия Депо. Те са продължение на творбите, с които завърши магистърска степен в катедра „Текстил- изкуство и дизайн“, НХА през януари тази година.
Чрез използването на още една текстилна техника – куилт, соц табелите, които можем да мислим като артефакти на публично изкуство са трансформирани в кавалетни творби, омекотени и омекотяващи строгите заповедни форми на лозунгите изписани на соц табелите.
Използваните текстилни материали- различни десенирани платове, дантела, кожа, тюл, розовите нюанси също отдалечават от историческото време на социализма, време, в което тези материали са определяни като буржоазни. Увеличеният размер помага за по- бърз прочит и по- директно въздействие на произведенията.
Фактът, че се произвеждат нови слогани, които се приписват на онова време и се изписват върху метал в соц стил говори за голямо търсене и голям интерес. Да се надяваме, че не е свързан с носталгия по соц миналото, а да е провокиран от иронията и парадокса на езика, както остроумно Ния извежда своята концептуална идея.
Проф. д-р Аделина Попнеделева
Advertisement
Where is it happening?
12, Vrabcha str., 1000 Sofia, Bulgaria, Галерия Рафаела, Улица Врабча 12, 1000 София, България, Sofia, Bulgaria
Event Location & Nearby Stays:
Know what’s Happening Next — before everyone else does.
Host or PublisherDepoo
