Трябва ли интелектуалецът да бъде публичен? (върху примера на Хабермас)

Name: Трябва ли интелектуалецът да бъде публичен? (върху примера на Хабермас)
Start: 2026-03-26T18:30:00+02:00
Location: Goethe-Institut Bulgarien

Schedule

Thu, 26 Mar, 2026 at 06:30 pm

UTC+02:00

Location

Goethe-Institut Bulgarien | Sofia, SF

Подготвяме това събитие повече от месец. Искахме да бъде отклик на „духа на времето“. Постарахме се да съвпадне с излизането на новата книга на български език на Хабермас – „Нещата трябваше да се променят“, в която в шест мъдри разговора той оглежда не само себе си, стъпките на своите идеи, срещите си с големите умове на века от последните шест-седем десетилетия, но и днешния ни свят. Говори за ситуацията днес, за песимизма и оптимизма, пита се дали има основания вярата, че разумът може изобщо нещо да промени – говори със страст и посветеност, на каквато рядко сме свидетели.
За огромна тъга събитието съвпада със загубата на Юрген Хабермас. Загубата на човека, която сякаш още повече изостря усещането за „печалбата“ на всички ни от мислителя.
* * * * *
Отбелязвайки 20-ото, „юбилейно“ издание на поредицата „Философски вечери“, ви каним да се оттласнем от "трамплина" Хабермас, за да говорим по-обширно по тема, която вероятно вълнува много от нас:
Ако типичният за настоящето интелектуалец неизбежно е „тесен специалист“ - поради извънредната специализация на знанието днес (физик, музикант, инженер, архитект, психолог...), - то той не би могъл да играе ролята на публичен интелектуалец: роля на автентичен критичен коментатор на случващото се, който се обръща към широката публика по теми от общ интерес.
Вярно ли е това?
Каква е тази нишова роля „публичен интелектуалец“ – ако мислим за истинския, който стои единствено пред съда на разума (а не на сенчестите си повелители) и който е призован единствено от дълга си към истината?
Длъжни ли са интелектуалците да се опитват да изпълняват тази роля?
Колко сред тях са способни да я изпълняват? Къде тук е мястото на морал и характер?
И каква е връзката между публичното влияние на един мислител по теми от общ за всички ни интерес и специализираното му влияние върху теоретичните дебати в „неговите“ науки? Теорията и практиката не са просто несвързани сфери – ще ни каже Хабермас, – самата теоретична работа е форма на практика.
Защо трябва – както убеждава Хабермас – да се придава такава огромна тежест именно на обмена на аргументи, истински аргументи със зачитане на другия?
Какво означава „комуникативен разум“ и може ли това да бъде пръв белег на публичния интелектуалец?
Добър ли е, лош ли е примерът на Юрген Хабермас за публичен интелектуалец, който дори чрез противоречията в своите тези насърчава смелостта за мислене?
Разговорът ще започнат проф. Александър Кьосев (Софийски университет), Веселин Стойнев (журналист), проф. Стилиян Йотов (Софийски университет, българският преводач на Хабермас и признат експерт относно идеите му), с модератор Антоанета Колева (Изд. къща КХ – Критика и Хуманизъм). После ще имате думата вие.
Ще завършим с неформални разговори, както обичайно, на чаша вино.
Добре сте дошли!
Вход свободен
* * * * * * * * * *
„Философски вечери“ се организират за пета година от Библиотеката на Гьоте-Институт в сътрудничество с Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, по концепция на Антоанета Колева и Стилиян Йотов.

Where is it happening?

Goethe-Institut Bulgarien, ул. Будапеща 1,Sofia, Bulgaria

Event Location & Nearby Stays:

Know what’s Happening Next — before everyone else does.

$\u041a\u0425 - \u041a\u0440\u0438\u0442\u0438\u043a\u0430 \u0438 \u0425\u0443\u043c\u0430\u043d\u0438\u0437\u044a\u043c, \u0438\u0437\u0434\u0430\u0442\u0435\u043b\u0441\u043a\u0430 \u043a\u044a\u0449\u0430 (\u041a\u0425 - Critique & Humanism PH)$