Проф. Живка Винарова, д.м.н. представя трилогията „Здравната парадигма“

7 декември (сряда) 17:00 часа

НБУ в Центъра (ул. „Г.С. Раковски“ 191Б)

Модератори:

г-жа Райна Дрангова – съпруга и постоянен партньор в работата на проф. д-р Мирослав Попов – основоположник и директор на НЦООЗ водещ създател  на специалностите „Здравен мениджмънт“ и „Обществено здравеопазване“

д-р Калин Терзийски – поет писател и сценарист. Дипломиран лекар с призната специалност психиатрия създател на литературния клуб „Литература*Диктатура“. Носител на награда за литература на Европейския съюз 2011 г. – стихосбирки сборници с разкази романи и сборници. През 2000 г. напуска работата си като лекар-психиатър и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа- публична личност. Автор на разкази стихове и рисунки.

На 7 декември (сряда) от 17:00 часа в НБУ в Центъра (ул. „Г.С. Раковски“ 191Б) ще бъде представена трилогията „Здравната парадигма“ на проф. Живка Винарова д.м.н.:

„Медицина за немедици“ „Здравната парадигма – лекари лечители пациенти“ и „Здравната парадигма II – Християнство медицина здравеопазване“.

Медицина за немедици

Медицината е приложна биологична наука и методология за лечение. Представя се също като изкуство ритуална практика и дори свещенодействие базирани на академични знания. Тя е базовият клон на науките за здравето практикувана като методология включваща също регламенти и стандарти на работа . Днес се трансформира в медицински бизнес и е фундамент на националната здравна сигурност и политика. Медицинската и здравна информация може да е водеща цел за придобиване като научно здравно знание и/или като технологичен продукт.

Професионалната медицинска и здравна култура днес са обединени с новата информационна кибер култура чрез мобилни комуникации с множество партньори-технократи но също и с пациентите. Така лечебното творчество се споделя обединявайки професионалисти и пациенти променя социалната здравна интелигентност намира естествени единомишленици и партньори при дигитални режими на работа. „Животът в мрежа“ интегрира медицинския труд с Personal Health Information Management – базовият компонент от наложително пациентско съучастие. Дигиталните стратегии и практики гарантират експертиза в множествени професионални и финансови формирования за мета здраве и пациентско благополучие.

Здравната парадигма – лекари лечители пациенти

Здравеопазването се предлага чрез здравна услуга здравна дейност здравни стоки и здравни програми при трайна тенденция към здравен бизнес. Парадигмата като термин-обединител на традиции академични иновации технологизация и световно популярни лечителски практики е модерното решение в ресора. Необходим е анализ и на ролите на алтернативната медицина за прилагане интегративна медицина и интегративно здраве. Значими са възпитанието и самоинициативите на пациента за профилактика промоции при водещо участие на виртуалната здравна култура. Социалните здравни мрежи и медии стават постоянна цел за потребление. Има неизбежни проблеми от здравните неравенства в социален и технологичен контекст. Здравната информация е царица която регулира здравния прогрес. Тогава ще има ли здравна бедност и как се преодолява.

Здравната парадигма II – Християнство медицина здравеопазване

Изданието анализира какво носят като практическо здравно знание християнската религия и здравните религиозни кодекси в практиката. Необходимо е да се поддържа знанието за християнската здравна доктрина и ценности.

Хармонията между здравната медицинска и християнската здравна култура в нашите практики и традиции е безспорна. Имат място партньорствата с традиции от християнската здравна култура в системно модернизиращото се здравеопазване.

Биомедицинската етика и морал днес. Има ли здравна бедност? Благотворителност хоспис движение. Християнското здравно наследство като знание – веросъзнание; християнската вяра с лечителска роля на християнска терапевтика. Глобализация и православие. Здравната парадигма е интегрираща територия.

Проф. Живка Винарова е доктор на медицинските науки по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ и професор по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“.

От 1998 г. до 2019 г. е щатен преподавател в Нов български университет и е автор-основател на концепцията и пълния учебен план на програмите за академичните нива бакалавър и магистър по „Компютърни системи и технологии в медицината“ които се предлагат за пръв път у нас.

От 2007 г. до 2019 г. е ръководител на департамент „Медикобиологични науки“ понастоящем „Здравеопазване и социална работа“.

От 2004 г. е ръководител на магистърска програма „Здравна политика и здравен мениджмънт“ съавтор на първата в България магистърска програма „Регламенти и стандарти в медицината“ – съвместен проект с ВМА – ген. Тонев и проф. Петков.

Създава и поддържа политика на множество сътрудничества и партньорства с медицински центрове и звена – частни и държавни.

Автор е на 9 оригинални лекционни курса за бакалаври и магистри 3 от тях двусеместриални. Издава учебни помагала – 9 луксозни книжни издания – учебници (вкл. „Информационната парадигма в здравеопазването“) Речник и учебник „Телемедицина“ – в съавторство с доц. М. Вуков 3 монографии 23 учебни помагала на CD всички за пръв път у нас.