Лия Петрова и Найден Тодоров

На 6 декември Софийската филхармония събира в една програма две много различни представи за времето и сезоните. „Американските годишни времена“ на Филип Глас ще прозвучат със солист Лия Петрова, а след тях Найден Тодоров ще дирижира Втората симфония „Майска“ на Панчо Владигеров.
Концертът започва с една от най-изпълняваните творби на Филип Глас – неговия Втори концерт за цигулка. Произведението е написано през 2009 г. за американския цигулар Робърт Макдъфи като съвременен отговор на „Годишните времена“ на Вивалди. Самият Глас обаче отказва да посочи кое от четирите движения на кой сезон съответства. Той оставя тази задача на изпълнителя и на слушателя – всеки сам да открие своята пролет, лято, есен и зима.
Между оркестровите части звучат кратки солови епизоди – пролог и три „песни“, в които цигулката остава сама. Именно там музиката сякаш спира да измерва времето и започва да го преживява. Повтарящите се фигури, постепенно променящите се цветове и силният ритмичен импулс изграждат свят, който е едновременно медитативен и неспокоен – музика в постоянно движение, но без предварително начертан маршрут.
Солист е Лия Петрова – цигулар с ярко международно присъствие и особено отношение към музиката на нашето време. Големият ѝ международен пробив идва през 2016 г., когато печели първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания. Следват изяви с Оркестъра на Париж, Филхармоничния оркестър на Радио Франс, Кралския филхармоничен оркестър в Лондон, Токийската филхармония и редица други европейски и световни състави. През 2025 г. тя дебютира на BBC Proms, а през сезон 2026/2027 е артист-резидент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон.
Критиката откроява богатството на тембъра и сребристата красота на звука ѝ, но при Лия Петрова виртуозността никога не е самоцел. В центъра остава разказът – способността една музикална линия да се превърне в човешки глас. Това прави срещата ѝ с концерта на Филип Глас особено любопитна: зад привидната строгост и повторяемост на партитурата трябва да бъдат открити движение, дъх и емоционална свобода.
След американските сезони програмата се връща към българския май.
Панчо Владигеров създава своята Втора симфония за струнен оркестър през 1949 г. Нарича я „Майска“ – заглавие, което носи усещане за пробуждане, светлина и неудържима жизненост.
Тук пролетта не е пейзажна картина, а състояние на духа. Владигеров разгръща целия колорит на струнния оркестър – от широката, наситена мелодичност до танцовия порив и блясъка на прочутия валс от симфонията. Зад привидната лекота стои мащабна партитура, в която българската чувствителност среща европейската симфонична традиция.
Найден Тодоров поставя двете произведения едно до друго, за да покаже колко различно музиката може да усеща времето. При Глас сезоните са загадка – кръговрат, в който слушателят сам трябва да намери посоката. При Владигеров май е категорично обещание за живот.
На 6 декември, в началото на зимата, зала „България“ ще приюти всички сезони. И един български май, който отказва да свърши.