Джошуа Бел и Найден Тодоров

Един от най-прочутите цигулари на нашето време – Джошуа Бел, отново ще излезе на сцената на зала „България“ със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров.
Концертът на 13 декември е поредна среща между двама музиканти, които през годините са изградили силно артистично партньорство и близко човешко общуване. Между Джошуа Бел и Найден Тодоров съществува доверие, което се усеща и на сцената – в свободата на общуването, в чувствителността към музикалния жест и в способността им да изграждат интерпретацията като жив диалог.
Този път тяхната среща е посветена на едно от най-красивите и въздействащи произведения за цигулка и оркестър – „Шотландска фантазия“ от Макс Брух. Музика, в която виртуозността не е самоцел, а път към свят на далечни легенди, сурови пейзажи и мелодии, носещи духа на Шотландия.
Със своя разпознаваем, богат и сияен звук Джошуа Бел превръща всяко изпълнение в личен разказ. Неговото присъствие на сцената съчетава техническо съвършенство, свобода и непосредствена емоция – качества, които го нареждат сред най-влиятелните музиканти на своето поколение.
„Шотландска фантазия“ е вдъхновена от традиционни шотландски мелодии, които в музиката на Брух се превръщат в мащабна романтична картина. Ту нежна и съзерцателна, ту стремителна и танцувална, творбата поставя пред солиста изключителни технически и художествени предизвикателства.
Концертът ще започне с Увертюрата в сол минор от Антон Брукнер – ранна творба, в която вече се усещат драматичният размах и монументалното мислене на бъдещия голям симфоник.
Втората част на вечерта е посветена на Осмата симфония на Лудвиг ван Бетовен. Компактна, светла и изпълнена с хумор, тя разкрива един различен Бетовен – остроумен, изненадващ и необикновено жизнен. Зад привидната лекота на творбата стои музика с изключителна ритмична енергия, прецизност и вътрешна сила.
Поредната среща между Джошуа Бел, Найден Тодоров и Софийската филхармония обещава вечер, в която виртуозността ще бъде подкрепена от взаимно доверие, а музиката ще прозвучи като разговор между приятели, които се познават добре и умеят да се вслушват един в друг.