Георги Димитров представя Вагнер и Брамс

Name: Георги Димитров представя Вагнер и Брамс
Start: 2024-11-28T19:00:00+02:00
Location: Зала "България" / Bulgaria Hall

Schedule

Thu Nov 28 2024 at 07:00 pm

UTC+02:00

Location

Зала "България" / Bulgaria Hall | Sofia, SF

Двама титани на класиката - Рихард Вагнер и Йоханес Брамс с емблематични техни произведения ще звучат в зала "България" на 28 ноември. Диригентската палка е в ръцете на доайена на българското музикално изкуство, маестро Георги Димитров. Солист на вечерта е изявеното българско сопрано Габриела Георгиева. На сцената заедно със Софийската филхармония излиза и Националният филхармоничен хор.
Програмата на вечерта включва:
Рихард Вагнер - Увертюра към операта „Летящият холандец“
Рихард Вагнер - Балада на Сента от операта „Летящият холандец“
Рихард Вагнер - „Любовна смърт на Изолда“ от операта „Тристан и Изолда“
Йоханес Брамс - Трагична увертюра, оп.81
Йоханес Брамс - „Песен на съдбата“ за смесен хор и оркестър, оп.54 /по стих. на Фр. Холдерлин/
"Като композитор - казва П. И. Чайковски - Вагнер несъмнено е една от най-забележителните личности през втората половина на 19 век и влиянието му върху музиката е огромно". Това влияние е многостранно: то обхваща не само музикалния театър, където Вагнер като автор на тринадесет опери работи най-много, а и изразните средства на музикалното изкуство; значителен е приносът на Вагнер и в областта на програмния симфонизъм.
Вагнер замисля "Летящият холандец" през лятото на 1838 година в Рига, след като се запознава с новелата на Хайне. "Този сюжет предизвиква у мене възторг и влезе дълбоко в душата ми - пише по-късно композиторът - но в мене нямаше още онези сили, които са необходими за претворяването му". Той иска да създаде нещо като драматична балада - единна по дух и стил на развълнувано повествование. Литературният текст на драмата е нахвърлян през 1840, а през 1841 е завършена и музиката. "За седем седмици беше създадена цялата опера" - спомня си Вагнер. Само увертюрата е написана два месеца по-късно. Операта е поставена в Дрезден през 1843.
Поетичните образи и сюжетът на "Летящия холандец" са в много отношения типични за немските романтични "драми на съдбата", където в преплитане на фантастичното и реалното се оголват демонични страсти, показват се необикновени случки и ужасни събития.
През 1854 Вагнер пише на Лист: "В главата ми назрява една проста, но пълна с вдъхновение музикална концепция. С черния флаг, който се вее в последното действие, ще покрия самия себе си - и ще умра!" Той е привлечен от сюжета на една старинна легенда, която съществува в много варианти, различни по своята национална и историческа окраска, Любовта побеждава смъртта - такъв е смисълът на тази прекрасна легенда. Обаче Вагнер й придава друго тълкуване; той написва опера не за любовта, а за мъките на любовта и слави не живота, а смъртта, която носи успокоение на страданията. Появяването на такава идея, се обяснява не само с въздействието на философията на Шопенхауер, но и с лични мотиви - любовта си към обаятелната Матилда Везендонк, съпруга на негов приятел и покровител, от чието гостоприемство Вагнер се възползвал известно време. Неудовлетворен от семейния си живот с драмтичната актриса Мина Планер, той изцяло се отдава на тази любов. И Матилда обиква Вагнер, но не изоставя мъжа си. Неудовлетворената страст намира израз в музиката.
"Тристан и Изолда" е най-оригиналната творба на Вагнер като поет: тя поразява с простотата и художествената си цялостност. Композиторът се стреми преди всичко да предаде многообразието на любовното чувство - копнеж, очакване, болка, отчаяние, жажда за смърт, просветление, надежда, ликуване - всичките тези отсенки получават изумително богат и силен израз в музиката. Тази гигантска вокално-симфонична поема за пагубната сила на изпепеляващата страст се отличава с единство на драматичен израз с огромно напрежение на чувствата; цялото произведение е пропито с постоянна развълнуваност.
______________________________

ЙОХАНЕС БРАМС е един от най-големите музиканти от епохата на Романтизма. Композитор и пианист, автор на четири симфонии, инструментални концерти, камерни опуси и произведения за пиано, хорови композиции и повече от 200 песни, майстор на симфоничния и сонатния стил през втората половина на XIX век, той създава творчество, в което утвърждава романтичния патос и красотата на музикалната идея, възраждайки жизнеността на класическите музикални традиции и композиционно-драматургични принципи.
Роден в Хамбург, син на музикант, малкият Йоханес има открояващо се музикално дарование. Баща му Йохан Якоб Брамс свири на различни инструменти, но най-често е наеман като изпълнител на валдхорна и контрабас. Първоначално Брамс се учи да свири на цигулка и виолончело при баща си. На седемгодишна възраст започва уроци по пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел, оттогава са и първите му композиции. На 10 години участва в частен концерт, 12-годишен създава Соната за пиано в сол минор. Въпреки че родителите му не подкрепят композиционните му опити, които според тях пречат на израстването му като изпълнител, той активно продължава да пише произведения за пиано. Заниманията му с Едуард Марксен (учител на Косел) са много важни за професионалното израстване на младия Брамс.
Срещата му с цигуларя виртуоз Йозеф Йоаким през 1853 е особено важна за професионалната съдба на Брамс. На него дължи запознанството си с Роберт Шуман, което прераства в много близкото приятелство между двамата композитори. И когато през 1854 Шуман е психично болен, Брамс помага на Клара Шуман в тази тежка семейна ситуация. Той е неин най-близък и верен приятел и след смъртта на Шуман през 1856 до края на живота ѝ.
В своето издание „Neue Zeitschrift für Musik“ Шуман пише ентусиазирано за таланта на Брамс и това е решаващ старт на неговия професионален успех. Високата оценка на Шуман води до причисляването на Брамс към Лайпцигския кръг от композитори, смятан за по-консервативен от „новогерманската” Ваймарска школа, начело на която са Ференц Лист и Рихард Вагнер. Враждата между двата музикални кръга се възприема като истинска война. А по-късно, след установяването на Брамс във Виена, музикалната столица се превръща в център на „брамсианството“ и идеите за инструменталната музика като „абсолютна музика”.
Между 1857 и 1860 година Брамс преподава пиано и ръководи хорово общество в Гьотинген, а през 1859 е назначен за диригент на женски хор в Хамбург. С тези практически дейности той получава професионален опит, а времето му не е много ангажирано и има време да композира.
През 1861 Брамс се завръща в Хамбург и през следващата 1862 година за първи път посещава Виена. След като не успява да постъпи като диригент на Хамбургската филхармония, той се установява във Виена и там остава до края на живота си. Първоначално поема ръководството на Виенското хорово общество. Репутацията му на композитор непрекъснато нараства, въпреки някои раздори, породени най-вече от избухливия му характер и от яростното съперничество между неговите поддръжници и тези на Антон Брукнер, поддръжник на Вагнер, въпреки че самият Брамс винаги говори за него с уважение.
До 1872 Брамс е главен диригент на Дружеството на приятелите на музиката (Gesellschaft der Musikfreunde) и в продължение на три сезона ръководи Виенската филхармония.