Андрей Баранов и Хосе Мария Морено Валиенте

На 8 ноември в зала „България“ Софийската филхармония представя вечер с две емблематични произведения: Първия концерт за цигулка на Дмитрий Шостакович и Седмата симфония на Лудвиг ван Бетовен.
Солист ще бъде Андрей Баранов – лауреат на престижния конкурс „Кралица Елизабет“ и първи цигулар на Струнен квартет Давид Ойстрах. Тази биографична подробност има особена тежест именно в тази програма: Концертът за цигулка №1 на Шостакович е създаден за Давид Ойстрах – музикантът, който пръв извежда тази трудна, дълбоко лична и драматична творба на сцена.
Написан в края на 40-те години, но изпълнен публично едва през 1955 г., концертът носи белега на време, в което личният глас е трябвало да оцелява между страха, мълчанието и вътрешната съпротива. Това не е бляскава виртуозност. Това е цигулка, която мисли, помни, спори и понякога дори крещи. Четирите части на творбата преминават от мрачно ноктюрно през гротескно скерцо до финал, в който енергията вече прилича на освобождение.
На диригентския пулт ще застане испанският диригент Хосе Мария Морено Валиенте – музикален директор на Филхармонията на Малага, познат с активната си работа както в симфоничния, така и в оперния репертоар. Под неговата палка вечерта ще продължи с една от най-жизнените партитури на Бетовен – Симфония №7 в ла мажор.
Самият Рихард Вагнер я нарича „апотеоз на танца“ – определение, което остава свързано с тази симфония заради изключителната ѝ ритмична енергия и вътрешен устрем.
След драматичната концентрация на Шостакович, Бетовеновата Седма отваря друго пространство – по-светло, но не по-малко силно. Това е музика, в която оркестърът не разказва история, а създава състояния: напрежение, движение, възторг и сила, които не се нуждаят от обяснение.
На 8 ноември Софийската филхармония кани публиката на вечер, в която две големи произведения застават едно до друго – интровертният, болезнено честен свят на Шостакович и мощната оркестрова енергия на Бетовен.